История на социалистическото движение в област Търговище

След Освобождението на България, гр. Ески Джумая (Търговище) не прави крачка напред в икономическото си развитие. Получава се обратното - известният някога в цялата турска империя и Европа град, в който ежегодно става международен панаир, започва бързо да запада. Занаятчийството загива под ударите на конкуренцията на европейските стоки. В първата социалистическа книга "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" Димитър Благоев пише: "До последно време у нас на едро търговията се вършеше на панаирите, каквито бяха Джумалийският, Узунджовският и други, но сега тия панаири съвсем изпадат".

 

Паметникът, където е учредена първата организация на БРСДП в Търговище. До нея - в тази сграда през 1894 г. се е помещавал първият клуб на БРСДП - Търговище.

Десетина години след Освобождението, Търговище е вече икономически изостанал град, но тук още са живи възрожденските завети на Сава Катрафилов и Сава Геренов, жив е и бунтовният дух на Никола Симов-Куруто. Всичко това слага отпечатък върху обществения живот и по-специално върху условията за развитие на социалистическото движение. Обособена работническа класа в града няма. Социалистическото учение не се развива в своята естествена среда, а се заражда сред дребното занаятчийство. Сред първите разпространители на идеите е шивачът Руси Алексиев Попов, учил занаят в София. Социализмът е вече разпространен в средните училища, а младежи от Търговище учат в Шуменското педагогическо училище и в други градове. В Разград (където социалдемократическа организация е създадена още през 1892 г.) работят мнозина търговищки младежи. В с. Сеново, Разградско, учителства Вичо Славов от Търговище, който взема участие в ІІІ-я конгрес на партията в Търново през 1893 г., където представлява Сеновската социалистическа група, а през ваканциите води пропагандна работа сред младежите в Търговище.

     

Руси Попов, Бърни Костадинов, Драгни Иванов, Георги Моренов, Антон Христов, Симеон Филипов - учредители и деятели на БСРДП

През пролетта на 1894 г. в местността "Първи долап" край града се провежда учредителна сбирка, на която присъстват: Руси Попов, Георги Димитров Моренов (тогава кожарски работник, по-късно - ветеринарен фелдшер), Драгни Иванов и Бърни Костадинов (шивашки работници), Димитър Донев, Стефан Камбуров, Добри Киров и Васил Атанасов (обущарски работници), Кръстю Ганев (кожарски работник) и Руси Панайотов (тогава ученик в Шуменското педагогическо училище). Първият писмен документ за съществуването на дружинката е дописка във вестник "Работник" от 7 май 1894 г. В нея четем пламенните слова: "Ний, работниците от Ески Джумая, като съзнаваме, че подобрението на работниците и тяхното пълно освобождение от ноктите на интернационалното чудовище - капитала - е дело на самите работници и зависи от тяхното класово съзнание и задружната им и енергична борба с експлоататорите и че единствената партия в България, която си е турила за задача да развива това класово съзнание в работниците и безстрашно и умело е повела великата борба за освобождението на работний народ у нас, е работническата социалдемократическа партия, най-високо заявяваме, че се нареждаме под червеното знаме, издигнато в страната ни от тази войнствуваща партия в защита на работническите интереси и каним другарите си работници от другите градове да последват нашия пример и извикат заедно с нас: "Да живее българската работническа социалдемократическа партия! Да живее работническото дело! Долу тиранията, долу грабежа! Ескиджумайските работници са познали знамето си. Гласът им трябва да стане и скоро ще стане глас на всички български работници!".

През есента на същата година към дружинката се приобщават железарските работници Димитър Попов, Илия Попов и Георги Свещаров. Скоро социалистическата организация в града урежда свой клуб на ул."Раковски" и ул."Сливница". Разполага и с библиотека, от която са съхранени няколко книги, носещи печатите на организацията. Нова струя навлиза в социалистическото движение в града малко по-късно - около 1899-1900 г. В организацията се включват по-добре подготвени и с ясно определени възгледи членове, които стават ядрото на тесняшката партия - учителят Коста Симеонов, печатарският работник Жеко Христакиев, Георги Стаматов и др. Те първи започват пропаганда сред работническите среди. В спомените си Харалампи Кирпев казва: „Ние, младите, се организирахме независимо от старите. Четяхме "Що е социализъм и има ли той почва у нас?". Обичахме и търсехме всичко писано от Г. Бакалов. Старите гледаха на нас като на хлапаци, чираци".

Зародилите се противоречия между "старите" и "младите" още през първите години на съществуването на търговищката организация продължават години наред. Върху възгледите на младите оказват силно влияние завърналият се от Русия през 1895 г. градинарски работник Керчо Киров и дърводелецът-социалист Вълчо Сумперов, дошъл от Разград. За пръв път се организират сказки, излети, които скоро се превръщат в притегателен център за търговищките младежи. Социалистите вземат участие и в обществения живот на града. Те са начело в борбата против Стамболовия режим, а по-късно оглавяват недоволството от Радославовото управление, което довежда до масови протести. През 1899 г. е свикан митинг, на който присъстват около 3000 души. Полицията се опитва да разтури митинга, но не й се удава. За събитието четем в "Работнически вестник": "Ние, които в Стамболовото време сме гонили стражари и началници до Вехтите гробища, сега гонваме и до панаира" (т.е. извъън града).

 

Снимка 1: 1 май 1905 г. - ескиджумайци на водопада край града. Снимка 2: Тесните социалисти в Търговище-1907 г.

По покана на търговищката организация от 13 декември 1900 г., подписана от секретаря Руси Попов, на 17 декември Васил Коларов говори на предизборно събрание в града. И в следващите години той е чест гост тук.

  

Снимка 1: Среща на учители-социалисти от Търговище и Омуртаг на моста край с. Дервент - Боаза - 1921 г. Снимка 2: 18. Трудов ден на Младежко дружество Спартак, Ески Джумая- 1922 г. 21. Среща на БКМС-Търговище и Омуртаг - 6 май 1923 г. - в м. Марината дупка край Търговище.

Търговищките социалисти могат да се гордеят със своята история, с позицията на организацията им при решителния момент на разцеплението на БРСДП в 1903 г. Малко са градовете, които могат да се похвалят, че техните партийни организации се оказват на тази принципна висота. На Х-я конгрес на партията като делегат на търговищката организация е изпратен Антон Христов, който е избран за секретар на едно от заседанията на конгреса, което и говори за авторитета на местната ни организация. Чест за търговищките социалисти е посещението на Димитър Благоев в града на 31 март 1904 г. Той отсяда в дома на Георги Моренов, където се провежда събрание, за което в "Работнически вестник" пише: "На 31 март ние бяхме особено зарадвани от пристигането на ветерана на социалистическото дело в България Димитър Благоев. На свиканото вечерта събрание той говори в продължение на два час. Сказката на другаря Благоев още повече ни осветли по въпроса за Общия синдикален съюз и ние му изпращаме нашите сърдечни поздравления за това".

Така се слага началото. Тези са първите. И ако тогавашните управниците на Търговище посрещат с насмешка появата на социалистическата организация в града, отнасят се с ирония и подигравка към нейните учредители, то твърде скоро те заменят подигравките с палки, иронията - с арести. А за първите търговищки социалисти искрата, запалена на Бузлуджа, прехвръкнала до "Първи долап" не гасне, а се разгаря и лумва в буен огън.

По "Поява и развитие на социалистическото движение в Търговище. Създаване и дейност на БРСДП 1894-1917".

Кадрите са предоставени от архива на РИМ Търговище. 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи