За община Омуртаг и ОбС на БСП

Община Омуртаг е в област Търговище, Североизточна България. Град Омуртаг е административен и стопански център на едноименната община. Населението на града е 8 725 жители^, което го прави третото по големина населено място в областта. Градът е разположен на 525 метра надморска височина, в областта Сланник (Тозлу̀к), източната част на Предбалкана. Намира се на 24 километра югозападно от Търговище, на 77 километра източно от Велико Търново и на 141 километра южно от град Русе. Омуртаг е кръстовище на важните шосейни транспортни коридори: запад-изток (София-Варна) и север-юг (Русе-Котелски проход - Ямбол и Сливен).

Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от 6 век пр.н.е. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан. През средните векове Омуртагският край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина – Котленски и Върбишки. Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман пазар. В икономически план селището става средище на занаятчийското производство и търговията.

По време на руско-турската освободителна война той е бил опожарен. Градът е освободен на 27 януари 1878 г. от 11^-та пехотна дивизия начело с генерал Ернрот. От стария град са запазени източноправославният църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ (от 1851), Мензилишката чешма (от 1779) и 6 възрожденски къщи в национален стил. Най-забележима е къщата на баба Иванка Хаджийката (построена през 1876 година от уста Генчо Кънев), в която по време на Освободителната война е укрила 200 жени и деца^. След Освобождението Осман пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно – и на околия. През 1934 г. градът получава сегашното си име в чест на българския хан Омуртаг.

В града функционират 7 фирми от текстилната промишленост, 6 фирми са в сферата на производство на храни и напитки 3 фирми за производство на чехли и джапанки и др. Градът разполага с исторически музей. Открит е на 26 януари 1973 г. като музейна сбирка, през 1994 г. е преобразуван в исторически музей. Разполага с 384 броя музейни предмети. Неговите фондове и експозиции са разположени в три сгради, обединени в архитектурен комплекс. Сред експонатите особено място заема полетният скафандър на втория български космонавт, омуртаченинът Александър Александров. В града функционират 3 средни училища: Гимназия „Симеон Велчев“,Прогимназия „Акад. Даки Йорданов“ и Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост.

Редовни събития:

• 7 юни – официален празник на град Омуртаг; датата, на която полита в Космоса вторият български космонавт – ген. Александър Александров.

ОбС на БСП - Омуртаг:

Председател: Христинка Иванова Николова

Зам. председател: Павел Радев

Зам. председател: Станка Йорданова

Секретар: Светлана Грозданова

Секретар: Любчо Максимов

Председател на Обединението на жените-социалистки: Станка Йорданова

Председател на Движението на ветераните: Александър Спиридонов

Председател на Младежкото обединение: Павел Радев-местна политика

Зам. председател: Драгомира Наскова Драганова-връзки с обществеността

Зам. председател: Петър Георгиев Сотиров-координатор

Секретар: Метин Джеватов Назифов-етнически въпроси

Секретар: Тамара Филчева Йорданова-организационна дейност

БСП в община Омуртаг разполага със 7 основни партийни организации и включва 126 членове.