За община Попово и ОбС на БСП

Община Попово се намира в Североизточна България, в област Търговище. Едноименният град е втори по големина в областта след Търговище и е административен център на общината. Градът е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина. Климатът на територията на Община Попово е умереноконтинентален. Зимата е студена. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Въпреки сравнително голямата надморска височина и близостта на Стара планина, лятото е горещо и обикновено сухо. Тогава до града достигат въздушни маси от тропически произход. Населението в Попово е 15648 жители.

В Попово функционират два православни християнски храма: завършената през 1863 г. възрожденска църква „Свети Архангел Михаил“, известна още и като „старата църква“, и църквата „Успение на Пресвета Богородица“ със стенописи от проф. Никола Маринов, проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 г. и завършена след прекъсвания на строителната работа през 1931 г. През 2007 г. приключва реставрирането и опресняването на стенописите в църковния храм от екипа на реставратора Лука Делийски, а на 9 март 2008 г. храмът наново е осветен от русенския митрополит Неофит. В двора на старата църква, освен паметниците на местни свещеници, са запазени и надгробни паметници на загинали руски войници и офицери в сраженията при село Светлен по време на Руско-турската война през 1877 г. В Градската градина се намира също и един малък действащ православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 г. и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов. За пръв път в историята на града на 29 юни 2013 г. е отслужена Тържествена света литургия лично от патриарха на България в храма „Свето Успение Богородично“ – патриарх Неофит, при неговото посещение в Попово. В Ромската махала функционира преустроена в джамия къща, а за нуждите на мюсюлманите в Попово се използва и сградата на бившия „Дом на учителя“ (някогашното турско училище), намираща се до Летния театър.

В Поповското землище се намират три праисторически селищни могили от енеолита и халколита - една северозападно от града и по една в кварталите Невски и Сеячи – както и девет тракийски надгробни могили от римската епоха. Надгробните могили са разпределени в два могилни некропола, но повечето от тях са вече унищожени от иманярски разкопки. Върху селищните могили в миналото са откривани и следи от антични и средновековни градежи. Югоизточно от бившия свинекомплекс на града се намира и най-голямото антично селище от римската епоха в поповското землище. Западно от Попово под вилната зона в миналото са били откривани и останки от малко средновековно селище от Първото българско царство.  

Данъчен османо-турски документ от 1524 г., касаещ днешното селище Попово, гласи: „...Село Евренос, с друго име Кулфал факъх, а също Поп Алагьоз...“. За втори път името на селището се споменава и в тимарски османски регистър от 1555 г. отново като село Поп Алагьоз, Кулфал Факъх или Евренос, по името на най-големия земевладелец с вакъфи в района – Евренос бей.  Тогава селцето е било част от Никополски санджак, като селище от Разградската кааза. В турски данъчен регистър от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време. По-късно е известно и под името Попкьой („Попово село“), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през 19 и 20 век. Селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом). Непосредствено до Освобождението село Попкьой е част от нахия Кара Лом, Разградска кааза, Русчушки санджак, Дунавски вилает, а след това попада първоначално в Русенска губерния, Разградски окръгПо време на Освободителната война, 1877-1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 г., а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 г. от Русчушкия (Източния) отряд на руската армия.

След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници – балканджии, дошли основно от Габровско, Великотърновско, Еленско, Дряновско, Тревненско и Горнооряховско, които заменят изселващото се турско население. Макар и по-малко на брой, преселници идват и от Разградско, Шуменско, Сливенско и Ловешко. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 г. село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия, включваща първоначално 48 прилежащи селища, а на 10 юни 1883 г. Попово е обявено за градец (градче) с княжески указ. Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на железопътната линия София-Варна, минала в непосредствена близост до Попово, благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж.п. гара през 1899 година, което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. През 1920-те и 1930-те години градът започва да се превръща и в много добре развит икономически център с маслобойна – собственост на братя Доневи, действаща и сега като търговско дружество; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика на братя Иванови. Предприятието продължава да функционира и до днес; много модерна за времето си мелница, изградена от Иван Колчев, която работи и до днес; плетачна фабрика на братя Славови; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ на Иван Ст. Калчев с машини специално доставени от Германия, закрита през 1980-те години. Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки, основана в началото на 20 век; тютюнева фабрика „Фар“, станала собственост на картел Градеви – Дякови и много други по-малки предприятия от леката промишленост. През 1904 г. е основана Българска земеделска кредитна банка, а Популярна банка –Попово е основана на 9 юни 1919 г. Електрификацията на града започва през 1926 г., като на 19 декември с. г. светва и първата улична електрическа лампа. Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни в Североизточна България. След 1947 г. почти всички по-големи и важни промишлени мощности са пренесени в град Търговище, за да дадат начало на промишлеността и там.

След 1944 г. и окрупняването и национализацията на частните промишлени мощности, постепенно се създават множество заводи, работещи до 1990-те: заводите „Спорт“, „Ален мак“, ремонтен завод, завод „Възход“, керамична фабрика, винзавод, хлебозавод и др. През 1960-те започват да функционират ПК „Петър Лазаров“ (в сферата на услугите), „Сортови семена“, „Пътно управление“, млекоцентрала „Сердика“, а през 1970-те – завод „Родина“, завод „Хлебна промишленост“, фабрика „Искра“, завод „Чавдар“ и други. През 1980-те са създадени ПЖК „Родопа“, сепараторен цех (прераснал в завод), електроапаратурен завод и други. Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в СИВ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят дъщерни цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите на работещите в тази огромна за размерите на град Попово промишлена зона през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад“ или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където живеят новите работници, придошли главно от близките села. През същата 1971 г. към град Попово са присъединени две от най-близките села – Невски и Сеячи, и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешният териториален облик на селището. До 1990 г. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и това води до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на миграцията от селата към града. През зимата на 1986 г. след серия силни земни трусове, започнали на 7-ми декември, с епицентър при с. Асеново, Стражишко, по-голямата част от обществените сгради и заводската инфраструктура се налага да бъде отремонтирана или укрепена. Немалка част от жилищата на Попово, особено разположените в северната и южната част на града са умишлено разрушени, поради опасност от събаряне и построени отново.

След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави (СИВ и Варшавския договор), колапсът в търговията с изпадналия в дълбока криза вече бивш СССР и бързата и не винаги успешна приватизация на държавните предприятия в града, започва постепенното закриване на по-голямата част от местните заводи. Малко по-късно са закрити или изпадат в тежка и продължителна криза и заводите, свързани с военната промишленост, които се намират се на територията на града и на общината. Липсата на възможност за препитание на работоспособното население първоначално довежда до много висока безработица, а вследствие на това и до бързото намаляване на самото население на града, поради миграцията му към големите градове и промишлени центрове на България, а също и извън страната. На свой ред, на мястото на мигриралите поповчани, постепенно започва да се заселват население, идващо основно от селата на общината. В момента населението на Попово се препитава главно със земеделие и преработка на земеделски продукти, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото частни шивашки и индустриални предприятия. Финансово-икономическата криза, започнала през 1998 г., нанесе допълнителен удар върху икономиката на града. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма.

Днес в Попово функционира „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово” ЕООД, която има почти 100-годишна история. В града функционират шест детски градини, три основни училища, три гимназии и едно специализирано училище. На територията на община Попово извършват дейност 33 народни читалища, които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културна дейност и насърчават художественото творчество. Общинският дом на културата в Попово осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома (фолклорен танцов състав „Веселяче“, танцов състав „Северняци“, танцова Формация „Чар“, Студио за класически и съвременни танци, певческо вокално трио „Агра“, вокална певческа група „Антола“, кръжок по художествено слово и детска певческа група). Художествени колективи за автентични песни и обичаи има към селата Садина, Светлен, Славяново, Кардам и др. До есента на 2008 г. в Попово съществува и Общинският детски комплекс (ОДК) като извънучилищно педагогическо учреждение. Първата пиеса, изиграна след Освобождението, в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 г. Дълги години поповското читалище се грижи за театралното дело в града. В края на 1945 г. се създава Читалищен народен театър с артисти-самодейци, претърпял много промени във времето. Днес най-често в града гостуват театри от Габрово, Велико Търново, Шумен, Търговище, Русе и София, които изнасят своите представления в читалището и Дома на културата. Летният театър на Попово е едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място, което е било превърнато в миналото в сметище за централната част на града. Съоръжението е открито официално на 7 май 1966 г., съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки вратички. Неизползван и почти изоставен без поддръжка, Летният театър се връща към нов живот след отдаването му през 1991 г. на концесия на частен предприемач от града и след основния ремонт, извършен през 2006 и 2007 г. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и други. Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 г., през 1991 г. получава статут на исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 г. Фондът на музея съхранява общо около 30 000 музейни единици, а в експозицията му днес са включени близо 2 500 най-разнообразни предмета. В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция „Бит и култура на градското население от края на 19-то и началото на 20-тостолетие“, а малки музейни и етнографски сбирки съществуват към читалищата и частни домове на територията на общината в селата Садина, Светлен,Паламарца и др. През есента на 2009 г. на втория етаж на обновеното бивше общинско „Доходно здание“ (или старата община), в централната част на града отвори врати и художествена галерия „Кирил Майски“. С решение на ОбС-Попово, галерията днес носи името на известния художник-поповчанин и почетен гражданин на Попово.

Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век: на 10 октомври 1902 г. от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество „Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907 г. получава от общинския съвет 4 декара общинска мера в местността Дьоллюк, в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум, с който се поставя и началото на самата градина. В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците”.

Руският паметник е разположен северно в покрайнините на града. Над него са погребани в братска могила руските войници, загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 г. Първоначално в същата местност е имало два или три паметника, изработени от камък. С течение на времето неподдържаните паметници започват да се рушат и почти се обезличават. През 1930-те години ученици от Поповската гимназия с помощта на градската община подновяват единия от двата паметника. Вторият постепенно се разрушава и мястото му, където точно се е намирал потъва в забвение. За честването на 100-годишнината от Руско-турската война около Руския паметник е изграден мемориален комплекс. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията,  посветени на Освобождението в града. През 1956 г. монументът е обявен за паметник на културата.

  • Официален празник на Попово е 10 юни. Обявен е за Празник на Попово на 29 декември 1998 г.
  • Пазарен ден (или „малкия околийски празник“, както го наричат местните) за Поповска община и за град Попово е петък.
  • Кинофестивал за операторско майсторство „Златното око“ провежда се в памет на родения в Попово кинооператор Димо Коларов на всеки две години през месец май.
  • Национален фестивал на алтернативното кино „Мини филм – Попово“ се провежда през месец май, през една година, обикновено нечетна, като е предназначен за всички любители на камерата, като цели да представи най-интересната продукция, създадена от непрофесионални киноклубове и кинолюбители на определена тематика.
  • Фестивал за стари градски и шлагерни песни „Спомени в песни“ – провежда се всяка година през месец май с участие на певци и групи от Североизточна България.
  • „Попово в миналото“ – научни конференции, посветени на миналото на Поповския край, организирани от градския исторически музей, обикновено веднъж на четири или пет години с участници от цялата страна.
  • Поповски русалски панаир – един от най-известните панаири в Североизточна България, добил отново тази своя популярност след 1989 г. Продължава една седмица, съпътстван с множество изяви и културни прояви и огромен брой най-различни сергии и панаирни атракции. Провежда се през „Русалийската неделя“ (седмица), започваща с празника на Свети Дух – първият понеделник след Петдесетница (50 дни след Великден).
  • „По стъпките на четата на Таньо Войвода“ – тържества, провеждани всяка година на 1 и 2 юни, посветени на геройския път на четата на Таньо Стоянов, съвпадащи с финала на този поход на Керчан баир до село Априлово.
  • Срещи на ветераните от войните – организират се периодично, през няколко месеца и се ръководят от служител на общинската администрация на Попово.

 

ОбС на БСП-Попово:

БСП в община Попово разполага с 14 основни партийни организации и включва 230 членове.

Представителство на БСП в Общински съвет-Попово, МАНДАТ 2015 - 2019:

Гецо Гецов

Бойко Атанасов

Николай Черкезов

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи